Website for couples

Глава 148

Скъпи Хюк. Мили мой.
Щом четеш това, значи си в безопасност. Също така значи, че мен ме няма. Съжалявам за това. Повече от всичко ми се иска да бъда до теб и да те прегърна, повече от всичко искам да усещам аромата ти, но... Щом си разгърнал този лист, значи нещо се е случило с мен. Не знам какво, но се надявам да не страдаш много.

Хюки... Искам да ти кажа толкова неща. Искам да ти кажа, че ти си всичко за мен. Може и да съм ти го казвал вече, но имам нужда да го направя отново. Откакто те срещнах, целият ми живот се промени. Аз се промених. Ти ме промени, направи ме по-добър, а смятах това за невъзможно. Опитвах се да съм добър за теб, Донгхюк. Опитвах и не съжалявам за това, защото ти ми се усмихваше, а това беше най-голямата награда за мен.

Имаше моменти, в които смятах, че не те заслужавам. В тези моменти се чудих дали няма да е по-добре да се разделим, дали не ти вредя някак. Но после ти идваше и ме целуваше, а всички тези мисли се загубваха някъде и значение имаше само ти. Без значение колко сме се карали, без значение какво сме си казали, ти си най-важният човек за мен. Знам, че характера ти е ужасен понякога, но обичам точно това в теб. Обичам, че си различен, обичам, че се дразниш от най-малкото, обичам, че в един момент си много наперен, а в следващия се криеш в мен като малко уплашено дете. Обичам всичко в теб, разбираш ли?

Вече не помня дали имах възможност да ти докажа тези неща. Показвал ли съм ти ги? Искаше ми се да можеш да се видиш отстрани, да погледнеш дори за минута през моите очи и да се видиш какъв си. Ти си смисъла на всичко за мен. Заради теб се събуждах сутрин, заради теб имах апетит, заради теб имах мечти. Заради теб започнах да се усмихвам отново. Заради теб си лягах с леко сърце, защото лежеше в прегръдките ми, сякаш са най-безопасното място за теб.

Съжалявам за всеки един път, в който съм те наранил. Ти заслужаваш нещо много повече от негодник като мен и силно се надявам да го получиш. Искам да те питам къде си, какво правиш, с кого си, но нямам право да го сторя.

Когато те нямаше, когато бях сам в нашия дом, беше толкова празно, Хюк. Събуждах се сутрин с надеждата, че ще си се върнал, че ще спиш до мен и после сънено ще ме поздравиш за добро утро. Съжалявах толкова много за стореното, липсата ти ме убиваше. Знам, че се разделихме по моя вина, знам, че те отблъснах, но не исках да става така. Не се чувствам завършен, когато те няма, сякаш част от мен се е загубила. Беше наистина мъчително да се прибирам вкъщи и да не виждам обувките ти в коридора. Беше мъчително да вляза в кухнята и ти да не си там, правейки поредния си опит за онези сандвичи, които всъщност ми харесват. Беше мъчително, когато аромата ти започна да избледнява от възглавницата ти, от апартамента ни. Сякаш се разтваряше във въздуха и изчезваше. Влизах в банята, четката ти за зъби стоеше до моята, но не беше използвана. Вещите ти, оставени на нощното шкафче до твоята страна на леглото, започваха да хващат прах, но не посмях да ги почистя от страх, че ще ги разместя. Във всяка една секунда се надявах да се върнеш, гледах към вратата, чаках телефона да звънне, да ми кажеш, че си пред блока или да позвъниш на звънеца. Копнеех на онзи вълшебен магнит да се изпише нещо, което трябва да направим заедно, както в началото. Но магнита изведнъж изчезна, сякаш и той беше свързан с теб. Въпреки че аз бях виновен за караниците ни, те чаках да дойдеш. Болеше ме.