Website for couples

Глава 141

Донгхюк се беше свил в единия ъгъл на стаята и просто стоеше там. Бе притиснал крака към гърдите си и подпрял брадичка на коленете, опитвайки се да мисли разумно.

Онова момче, Хендери, спомена, че е приятел на Марк. Това го навеждаше на мисълта, че Марк знае за положението му и скоро ще дойде. Надяваше се да не греши.

В помещението нямаше часовник, нито пък телефона му бе у него, затова не знаеше колко време бе минало. Единствено големия прозорец му подсказваше за минаването на часовете, вече почти се бе стъмнило. Изправи се, краката му бяха изтръпнали. Тръгна към прозореца и пробва да го отвори, но не постигна нищо. Той също бе заключен.

Донгхюк въздъхна. Защо го доведоха тук? Какво искаха от него? Спомни си за разговора си с Марк от предната вечер. Представи си как тези хора извършват ужасни неща с други човешки същества и мисълта, че можеше да се случи и на него, го караше да настръхне.

Целият се скова, когато чу вратата да се отключва. Инстинктивно се вкопчи в парапета, сякаш това можеше да му помогне. След миг в стаята нахлуха двама непознати мъже, които се отправиха директно към него.

Преди Хюк да успее да каже нещо, те го сграбчиха и без много усилия вързаха устата му с кърпа. Момчето, обаче, не се даде без бой. Започна да се мята на всички страни и да вика през плата, но се чуваха само някакви заглушени звуци.

Другите двама бяха физически по-силни от него, но това нямаше да го откаже да се съпротивлява.

- Може ли да го фрасна и да млъкне най-после?! - подразни се единия.

- Чу нареждането - другия се намръщи. - Ще ни отрежат главите, ако го пипнем.

- И с какво този келеш е толкова ценен, че чак Джони да дава такива заповеди? - мъжа извъртя очи. - Не изглежда нещо особено.

- Явно е важен за шефа.

Донгхюк бе притихнал за малко, докато те го дърпаха по коридора, и слушаше разговора им. Значи все пак се намираше при този прочут Джони. Искаше да разбере що за човек е, та си играе така с хората.

Мъжете спряха да говорят и онзи изнервения явно сдържа импулса си да го удари.

Донгхюк усети странен и неприятен вкус в устата си. По кърпата имаше нещо и той успя да разпознае течността, с която го бяха упоили по-рано. Мамка му!