Донгхюк дълго се въртя в леглото и не можеше да заспи. Започваше да се ядосва и да нервничи, затова се отви и стана до седнало положение.
Въздъхна раздразнено и погледна към прозореца. Навън валеше сняг и той се загледа в малките снежинки.
Беше минала седмица откакто последно писа на Марк. Искаше му се да разбере дали и той се нервива по същия начин, но беше прекалено горделив, за да му пише пак. Но, мамка му, щеше да се пръсне от яд, ако само той си го причиняваше.
Вярно, не бяха много близки, но какво от това? Беше започнал да свиква с него и си умираше да го дразни, понеже той се връзваше на глупостите му, но сега умираше от скука.
Телефонът му светна върху нощното шкафче и привлече вниманието му. Хюк се извърна леко и го взе, отваряйки новото съобщение.
"Ако това е телефонът на Хюк, моля, обадете се на този номер.
2:12"
Хечан нямаше да отрече, че му стана любопитно. Кой ли можеше да го търси толкова късно?
Сви рамене и просто набра номера. Изненада се, когато му се вдигна на второто позвъняване.
- Ало? - проговори несигурно, но и с нетърпение.
- Хюк?
- Да? Кой е?
- Ами... Аз... Аз съм Марк.
﹏﹏﹏﹏﹏﹏
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
