Website for couples

Глава 139

Джемин извика от болка, докато Джой си вършеше работата. Младата жена бе коленичила до леглото, опитвайки се да му помогне, но положението не беше много леко. Бяха го сложили да легне по гръб, трябваше първо да се извади куршума от долната част, иначе можеше да има усложнения.

- Не може ли да му сложиш упойка? - попита Марк, който обикаляше напред-назад из стаята, а треговата го стискаше за врата.

- Не мога.

- Защо?! Боли го!

- Не мога да му бия упойка, Минхюнг! Трябва време и подготовка да се извърши анестезията, а нямаме това време! Губи твърде много кръв и скоро няма да може да направим нищо.

- Но...

- Ако смяташ да ми пречиш, напусни! - заяви твърдо тя.

Бе вързала косата си високо, за да не й създава дискомфорт и бе сложила ръкавици. Почисти внимателно мястото около раната с памук, но кървенето не спираше.

- По дяволите - изруга тя иззад маската си.

Цветът вече съвсем бе напуснал тялото на Джемин и го обливаше студена пот. Не знаеше къде се намира, болката беше непоносима. Единственото, което можеше да прави сега, бе да чака поне малко да отмине, но не знаеше колко още бе способен да издържи.

Джой бръкна с пинсетите си право в раната му, а в стаята се чу силен вик. Марк изтръпна, не можеше да го слуша така. Чувстваше се ужасно да го гледа по този начин, никога не си бе и представял, че онези ще наранят Джемин. Обаче сега, виждайки го в това състояние, се почувства смазан. Всичко се обърка за секунди. Хюк го нямаше, Джемин беше зле ранен. Не знаеше как щеше да живее, ако някой от тях напуснеше живота му. Не, дори не искаше да мисли за това.

Нана проплака, когато Джой извади куршума, но след секунда го заля облекчение.

- Този е готов - въздъхна тя и го пусна в малко метално легенче, при което куршума издрънча неприятно.

Джемин дишаше тежко, главата му се въртеше.

- Съжалявам, Нана. - Джой го погледна съжалително. - По-късно ще ти дам болкоуспокояващо, за да поспиш малко.

Момчето успя само да кимне и затвори очи, твърде изморено вече.

След като успешно извади и другия куршум от рамото му, Джой заши раните му нежно, почисти кръвта, до колкото можа и ги превърза. Марк й помогна да му облекат чисти дрехи и тя сложи ръка на тила му, повдигайки леко главата му. Накара да го изпие две хапчета, а Нана едва се насили да ги преглътне.