Website for couples

Глава 79

Донгхюк се събуди от нахалните слънчеви лъчи, които влизаха в стаята.

Размърда се в леглото и отвори бавно очи. Срещна спокойното лице на Марк срещу себе си, който го бе прегърнал през кръста. Спомените от снощи постепенно навлязоха в главата му и в първия момент се паникьоса, а сърцето му забърза ритъм. После, обаче, се усмихна леко и помилва бузата на високото момче нежно.

Обърна се на другата страна и се протегна, взимайки телефона си. Погледна часа и очите му се разшириха.

- Мамка му! - изруга той тихо и понечи да стане, но силна ръка го върна обратно.

- Къде си мислиш, че отиваш? - заговори Марк, а дълбокия му глас прати вибрации по грънката на по-малкия.

- Буден си! - отбеляза пискливо Хюк и изведнъж го налегна срам. Как се очакваше да го погледне след снощи? Как трябваше да се държи?

- Очевидно - той се усмихна накриво и го събори отново до себе си.

- Пусни ме, закъснявам.

- Каквото и да е, ще почака - каза Марк, напълно спокоен.

- Не, няма! Ти също закъсняваш, ставай!

- Защо ми разваляш хубавата сутрин? - чернокосия въздъхна, но не го пусна.

Донгхюк спря да шава и за няколко мига си позволи да се отпусне. Обожаваше да е в ръцете му, там беше уютно и сигурно...

- Марк, трябва да ставаме - напомни след това той и надигна глава към него.

- Знам. Просто ми позволи още малко.

Хюк смръщи вежди, но се притисна към тялото му. Зачуди се дали нещо не го тревожи, обаче реши да не разпитва.

Марк се отдръпна, само за да го погледне и му се усмихна с любов.

- Добро утро - поздрави той изненадващо.

- Д-добро - Хечан се изчерви, докато се гледаха.

Пламъкът между тях отново се разгоря и той не знаеше какво да прави. По дяволите, потъна.

- Наистина закъсняваме.

- За мен няма значение.

- Но за мен има.

- Не може ли да си останеш вкъщи днес?

Сърцето на Хюк заби лудо. Той говореше така, сякаш бяха истинско семейство...