Website for couples

Глава 149

- Ронджун, стига де! - изхленчи Джено, когато другия не го пусна да влезе в стаята.

- Махай се - тросна се Джун.

- Пусни ме да вляза и ще поговорим.

- Не искам да говоря с теб. - Дребното момче се подпря на вратата и кръстоса ръце на гърдите си. Не че Джено не можеше да отвори вратата с лекота, но просто не искаше да го притиска.

- Колко пъти трябва да ти се извиня, за да ми простиш? - попита той натъжено.

- Ами да не беше казвал онези неща.

В разстояние на два дни Ронджун успешно го игнорираше, не му вдигаше телефона, не отговаряше на съобщенията му и бе казал на Дойонг да не го пуска у тях. Сега, обаче, Джено бе успял да убеди брат му да го остави да влезе и в момента седеше пред вратата на стаята му.

- Съжалявам за онова, което казах - рече Джено. - Не го мислех. Извинявай, Ронджуни!

Джун не можеше повече да издържа, затова се дръпна и леко отвори, поглеждайки го през процепа.

- Наистина ли?

- Да! - кимна той бързо. - Не бих искал нищо да ти се случи и определено ще съм в същото положение като Хюк, ако, не дай боже, стане нещо.

- Казваш го, само защото ти се сърдя - нацупи се по-малкият.

- Казвам го, защото го мисля. - Джено се приближи и отвори съвсем вратата, заставайки пред него. - Не ми се сърди повече. Наистина не издържам вече на това. Прости ми, моля те.

Ронджун се зачуди дали да не го измъчи още малко, но в крайна сметка се отказа.

- Добре - склони накрая той. - Може би и аз реагирах малко бурно. Не трябваше, но като те чух как говориш за него...

- Беше грешка. Не мога да му вляза в положението или да застана на негово място, но се опитвам да го разбера. А ти бъди до него, щом това искаш. Аз нямам нищо против.

Русото момче вдигна очи към него.

- Честно?

- Да. - Високият хвана ръцете му и направи крачка напред, карайки го да отстъпи. Двамата влязоха в стаята и Джено затвори вратата, опирайки го нежно в нея. - Нали не ми се сърдиш повече?

Ронджун освободи едната си ръка от неговата и хвана леко яката на блузата му, карайки го да се подсмихне.