Website for couples

Глава 134

Джемин се оттегли малко преди края на вечерята с извинение, че отива да си легне и е изморен. Честно казано беше забелязан как другите двама се гледат през повечето време, затова не искаше да се пречка.

Марк също се изниза, щом приключи, а дребното момче остана още малко, за да разчисти масата. Навън времето не бе много студено, но Хюк предпочете да задържи онова одеяло върху себе си, тъй като чувстваше хлад. Когато приключи с оправянето на масата, вече нямаше друг избор и не можеше да протака още, затова се запъти към езерото. Там участъка не беше много осветен, но той разпозна очертанията на Марк в мрака.

Приближи се и се настани до него на тревата, загървайки раменете си по-добре с одеялото. Чернокосият не го погледна първоначално, но знаеше, че е там. Поседяха в мълчание известно време, сетне по-големия извърна леко глава към него.

- Как беше вечерята? - попита той, колкото да завърже някакъв разговор.

- Вкусна - отвърна Хюк, предизвиквайки лека усмивка у другия.

- Радвам се.

Минаха още няколко дълги минути в тишина, която Донгхюк реши, че е време да наруши.

- Днес, когато бях в езерото, знаеш ли каква беше последната ми мисъл? - заговори той.

- Каква?

- Помислих си за теб. Помислих, че ще се тревожиш, че ще те боли. - Хюк сви крака към гърдите си и се загледа в спокойната вода на езеорото. - Помислих, че не съм ти дал шанс да поговорим, че всичко ще приключи просто така. Съжалих, задето бягах толкова време и затова, че бях глупав.

Марк потърси ръката му и я хвана в своята.

- А знаеш ли аз какво си помислих, когато те видях там? - попита той на свой ред.

- Какво?

- Помислих си, че вината е моя. Че не съм могъл да те защитя. Помислих си, че ще умра, ако нещо ти се случи.

Хечан насочи погледа си към него и се усмихна някак носталгично.

- Как стигнахме до тук, Марк? - дребното момче преплете пръстите им и ги стисна нежно. - Не разбирам.

- Ти беше прав - въздъхна по-големия. - Имах прекалено много тайни и заради тях щях да те загубя.

- Не мисля, че те са най-големия проблем, но също са фактор.

- Друго ми каза онази вечер - спомни си той и се засмя. - Както и да е. След случилото се днес, още повече искам да ти кажа всичко.