Website for couples

Глава 25

- Какво толкова му мислиш? - попита високото момче, гледайки към приятеля си.

Джено от половин час се чудеше дали да се обади на Ронджун, тъй като последните дни той се загуби някъде. Първоначално чернокосия се паникьоса, понеже мислеше, че е казал нещо грешно, с което го е обидил.

- Ами ако не вдигне? - той захапа долната си устна притеснено.

- Ще ти вдигне, спокойно.

- Не знам, Сънг...

- Просто се обади! Днес счупи две чаши и една купа, не мисля, че има друг начин да се успокоиш.

Така беше. Джено днес бе толкова изнервен, че непрекъснато се спъваше и изтърваше неща. Дори по-рано без да иска заля една клиентка с горещо кафе и чу наистина нови ругатни.

Кимна колебливо и набра номера. Бяха си разменили телефоните преди да излязат от онзи магазин и в момента толкова се радваше, че тогава събра смелост да го помоли за това.

Мислеше, че е сгафил някак, мислеше, че Ронджун го мисли за идиот и всякакви други идеи му хрумваха, докато чакаше другия да вдигне. В началото смяташе, че той дори няма да приеме да излезе с него. Ронджун изглеждаше като някой, който не се дава лесно и това го заинтригува. Той беше някак различен. Е, познаваха се от няколко дни, не знаеше много неща за него, но бе сигурен, че иска да го вижда по-често.

Сърцето му заби лудо, когато Джун вдигна.

- Ало? - каза дребното момче.

- Здравей - поздрави Джено нервно и погледна към Джисънг, другия сервитьор, за помощ. - Питах се... как си?

- Добре, ами ти?

- Така ли? Не звучиш добре.

- Стана малък гаф - Ронджун се засмя тихо.

- Какъв? Нещо лошо ли е?

- Не, спокойно. Двата дни в болницата ме оправиха, като нов съм.

- Моля?! - зяпна чернокосия и привлече погледите на клиентите към себе си.

Джисънг само се плесна по челото и го бутна към вратата, която водеше в склада.

- Върви там - каза му той. - Ще те заместя.

Джено кимна с благодарност и се затвори в склада.

- Спокойно, не е нищо сериозно - увери го Ронджун.

- Мислех си, че направих нещо грешно и затова не искаш да...