Website for couples

Глава 63

Двете момчета се прибраха и Донгхюк отказваше да го пусне. Сякаш, ако го оставеше, можеше да изчезне.

- Защо все още плачеш? - попита Марк, щом влязоха и свалиха връхните си дрехи.

Дребното момче не каза нищо, вместо това се приближи към него и го прегърна през кръста, поставяйки глава на гърдите му. Чернокосият уви здравите си ръце около него и го притисна към себе си.

- Всичко вече е наред - продума той и мина с длан по гърба му. - У дома сме.

Хюк изхлипа и скри лице в сгъвката на врата му. Беше му толкова хубаво да е в ръцете му, че нямаше желание да се отдели. Топлината на Марк го накара да се почувства в безопасност.

- Спри да плачеш, моля те. Достатъчно плака.

- Просто... Ти не беше там - изхлипа Хюк и затегна хватката си около него. - Изплаших се...

- Съжалявам. Съжалявам, че не бях до теб.

Тъмнокосият най-после събра смелост да се отдръпне и изтри сълзите си. Погледна го в очите и сърцето му заби лудо. Наистина се бе уплашил много, а него го нямаше. Какво щеше да прави? Нима бе толкова зависим от Марк?

Високото момче обхвана лицето му в шепи и също изтри с палци мокрите следи.

- Обещавам, че вече няма да те оставям.

Хечан кимна леко в знак на съгласие.

Час по-късно, когато най-после се бе успокоил, двамата лежаха на дивана. Марк бе подпрял гръб на едната ръчна облегалка, а Хюк седеше между разтворените му крака, отпуснал глава върху гърдите му. По-големия си играеше лениво с косата му, карайки го да задреме за миг.

- Какво правеше с Джемин? - запита Марк след известно време, нарушавайки приятната тишина.

- Нищо - Донгхюк отвори очи бавно. - Отидохме да хапнем.

- Защо не ми се обади? - той го погледна.

- Бях ти ядосан.

- Разбирам.

- Извинявай.

Това определено изненада Марк.

- За какво?

- Че се държах като задник.

- Спокойно, вече свикнах.

- Ей - Хюк се намръщи и се обърна рязко към него, с което лицата им се оказаха адски близо.