Website for couples

Глава 132

В началото Хюк не знаеше как е правилно да реагира. Изобщо не бе мислел, че Джемин ще го помоли нещо такова, но сега, вглеждайки се в очите му, забеляза нещо странно. Това отчаяние ли беше?

Преди да вземе решение, забеляза как Джемин се бе приближил още към него. По някаква причина му стана топло и се притесни, стомаха му се сви на топка. Какво ставаше? Разстоянието между тях се унищожаваше и вече бяха на един дъх. Хюк можеше да усети абсолютно всичко, което лъхаше от него.

Миг преди Нана да го целуне, извърна леко глава. Не. Не беше правилно. Те бяха приятели, не можеше да го направи.

Розовокосият обхвана бузата му в топлата си длан и обърна лицето му отново към себе си. Този път не му даде шанс да помисли и съчета устните им. Задвижи своите бавно и Хюк го видя как затвори очи, а една сълза се търкулна по страната му. Отвърна му плахо и също затвори очи. Знаеше, че така само ще го нарани повече, но не можеше да му откаже тази малка молба.

Джемин стана малко по-смел и задълбочи нещата, плъзвайки ръка по челюстта му и вплитайки пръсти в косата му. Дребното момче стисна очи, посрещайки устните му. Всъщност целувката не беше толкова лоша, даже му хареса, но... Не беше като тези на Марк. Не биваше да сравнява, обаче...

По-големият се отдръпна пръв, оставяйки го задъхан. По дяволите, имаше чувството, че се побърква, но трябваше да спре, наложи си да спре. Не искаше все още да отваря очи, не можеше да понесе реалността. Сърцето му вече се разбиваше и не беше убеден, че ще може за понесе товара.

Донгхюк пръв се осмели да погледне и веднага съжали. Изражението на Нана показваше всичките чувства, които се бореха с него в момента. Стисна устни в права линия, а тези на розовокосия се извиха в лека усмивка. Едва тогава Джемин също намери сили да отвори очи и срещна съжалителната физиономия на другия.

- Няма да плачеш, нали? - попита по-големия, но самия той изтри друга появила се сълза от лицето си.

- Няма - излъга Хюк и отмести поглед.

- Е, какво ще кажеш да се връщаме? - Джемин смени темата. Имаше нужда да се концентрира върху нещо друго сега, а кървящото му сърце не беше добър избор.

Дребното момче само кимна в съгласие. Бяха се отдалечили твърде много от брега и вече не се виждаше, но Джемин отново хвана граблата и се зае за работа. Над тях бе надвиснала онази нежелана от Нана атмосфера, колкото и да се правеше, че не я забелязва. Не отделяше погледа си от Хюк и замислената му гримаса, но си каза да го стори. Е, от опит глава не боли.