Website for couples

Глава 83

Двете момчета благодариха на жената, която водеше курса и си платиха, сетне излязоха от сградата.

- Няма ли да хвърлиш това? - попита Хюк и свъси вежди. Съпругът му държеше рисунката на смешния трол и сякаш не искаше да се отърве от нея.

- Защо да я хвърлям? - той отново я огледа. - Виж колко съм хубав. Дори ще я сложа на хладилника.

- Не ми се подигравай - Хечан го изгледа злобно.

- Не съм си го и помислял.

Дребното момче го бутна закачливо по рамото и двамата се засмяха.

- Още е рано - каза след това то. - Какво ще кажеш да се разходим?

- А колата?

- Ще сме наблизо и ще дойдем да я вземем после. М?

- Добре, щом искаш. Да вървим.

Донгхюк се усмихна широко и двамата се помотаха из квартала. По едно време Марк се учуди, когато той хвана ръката му.

- Какво? - Хюк нацупи устни напред. - Защо си толкова изненадан?

- Мислех, че не искаш да се държим за ръце, когато сме навън.

- Искам - той сведе глава. - А и тук не познаваме никого.

- И все пак...

Донгхюк спря и застана пред него, поглеждайки го в очите.

- Съжалявам, че съм те накарал да мислиш така. Просто... Знаеш, че не искам родителите ми да разбират.

- Нито приятелите ти - добави Марк.

- Да, но... Не искам и ти да се чувстваш зле.

По-големият преплете пръстите им.

- Няма значение - увери го той. - Ако ти си доволен, все тая.

Хюк се усмихна мило и се огледа, сетне се надигна на пръсти и постави малка целувка на устните му.

- Харесва ми, когато си толкова спонтанен - отбеляза Марк, с което го засрами.

- Млъквай.

Те отново тръгнаха и си говориха за случайни неща. Навън вече се бе стъмнило, но това не им пречеше. Разхождаха се с хванати ръце, въпреки заобикалящите ги хора.

През този половин час Хюк се чувстваше повече от добре. Никога не му се бе случвало да е толкова спокоен и непринуден, говореше без да може да спре и смехът им се чуваше из цялата улица. Беше хубаво. Наистина приятно.