Website for couples

Глава 90

Главата на Хюк щеше да се пръсне. Всичко ставаше твърде бързо, твърде разрушително. Никога не бе и смятал, че баща му ще му говори така. Да, беше виновен. Да, допусна грешка. Но какво можеше да направи, след като се влюби така?

Наложи си да преглътне горчивите сълзи и си пое дълбоко дъх, стискайки ръцете си в юмруци.

- Не - каза той.

- Какво? - баща му не знаеше, дали бе чул правилно.

- Казах не - повтори момчето и колебливо пристъпи към Марк, хващайки ръката му. - Искам да остана до Марк.

Жената поклати глава и сведе поглед, неспособна да ги гледа повече.

- Тогава повече не се връщай в този дом - отвърна мъжа със сериозен тон и се приближи, разделяйки грубо ръцете им.

Стисна грубо китката му и го задърпа извън кухнята.

- Татко! - проплака Хюк, който се мъчеше да се освободи. - Моля те!

Той без да мисли повече го завлачи към входната врата и набързо отключи.

- Дори не си помисляй да се връщаш - нареди той и го изгони на улицата като мръсно коте.

Не след дълго Марк също излезе, а мъжа се загуби от поглед.

- Съжалявам - майката на момчето застана на прага, но не понечи да го утеши. - От една страна подкрепям баща ти.

Донгхюк хлипаше, докато полагаше усилия да си поеме дъх. Жената погледна Марк и сви устни в права линия.

- Не го очаквах от теб - призна си тя. - Пратих сина си при съквартирант, а то какво се оказа...

- Госпожо И...

- Направи достатъчно - прекъсна го тя. След това, без да обели дума повече, затвори вратата и я заключи отвътре, а Хюк рухна още повече.

Не можеше да повярва какво се случи. Нима наистина го изгониха просто така?

Допря ръце на вратата и зарида с глас, а вътрешната му болка беше огромна.

Марк не можеше да го гледа повече така, затова се приближи и внимателно го хвана, дръпвайки го от там.

- Стига, моля те - заговори той и бършеше сълзите му една след друга, но те бързо бяха заменени от нови.

Донгхюк нямаше дъх да изрече каквото и да било, затова просто го прегърна и скри глава в гърдите му, плачейки неудържимо.