Website for couples

Глава 47

Отделиха се запъхтяни и чернокосия обхвана лицето му в шепите си.

- Добре си, нали? - попита той и го огледа.

- Да, нищо ми няма.

Марк просто се бе побъркал. Донгхюк не дойде в уговорения час, нито си вдигаше телефона. Не знаеше какво да прави, малко по малко губеше разсъдъка си с всяка изминала секунда, в която него го нямаше. Напълно откачи, когато отиде до университета и му казаха, че най-вероятно си е тръгнал след лекциите. Не можеше да се свърже с него, не можеше да го намери и буквално излезе от контрол.

- Моля те, вдигай си телефона.

- Не съм го чул. Извинявай. Напълно забравих за...

- Спокойно. Само не ме плаши повече така. Знаеш ли какви неща ми минаха през ума? 

Виждайки го да влиза вкъщи, на Марк му олекна толкова много. Никога не се бе чувствал така спокоен през живота си.

- Съжалявам. Видях момчетата от групата по танци и трябваше да отида на тренировка - Хюк сведе поглед жално. - Наистина много съжалявам.

- Всичко е наред, щом си добре. Помислих, че те ще ти...

Марк не продължи изречението си, което доста озадачи другото момче.

- Те? Какво?

- Не, нищо. Радвам се, че се прибра - той отново го придърпа към себе си, желаейки да усети топлината му.

Хечан с недоумение подпря брадичката си на рамото му и също го прегърна. За какво ли говореше Марк?

Останаха прегърнати още известно време и Хюк щеше да излъже, ако каже, че не му е приятно. Затвори очи и се наслади на омайващия аромат на високото момче, потъвайки в свой си свят.

- Ела, сигурно си изморен - предположи Марк по едно време и се отдели от него. Хвана ръката му и го поведе към дивана, бутайки го да седне.

- По-скоро съм гладен - пошегува се тъмнокосия, но хвана ръката му, когато той понечи да стане.

- Какво? Ще ти направя нещо за ядене.

- Остани още малко тук.

По-големият видя нещо в погледа му и се усмихна леко. Може би Хюк наистина съжаляваше, че го бе притеснил така.

Марк нежно обхвана бузата му в шепата си и се приближи, съчетавайки устните им отново. Дребното момче настръхна от действието му, но му отвърна уверено. Все повече започваше да му харесват тези неща. Мамка му, ставаше зависим.