Website for couples

Глава 48

- Защо, по дяволите, сме будни толкова рано?! - изсъска Хюк на следващата сутрин, едва държеше очите си отворени.

- Хубаво е да се тренира сутрин - отбеляза Марк, който изглеждаше някак странно енергичен.

- А ще е хубаво ли да ти навра бодрото настроение в задника? Дай ми от онези бисквити там - той посочи към кутията на плота.

Марк извъртя очи, но му ги подаде. Въпреки че се хранеше здравословно, не можеше да накара и Хюк да го прави, нито пък да го откаже от вредните навици.

- Ти гледай аз да не ти навра нещо на теб - закани се той, карайки го да повдигне вежда.

- И какво ще е? А? Или още не си измислил?

Марк се засмя тихо и се приближи, навеждайки се до неговото ниво. Хвана брадичката му с два пръста и обърна главата му към себе си.

- Това, което беше предния път.

Лицето на Хюк на мига пламна и той се задави с хапката си.

- Знаеш ли, може пък и да опитам тези бисквитки - чернокосият се престори на замислен и го целуна, което той не очакваше. Взе малкото останало лакомство от устата му и се подсмихна доволно в целувката, задълбочаквайки я още повече.

Хечан се опомни и започна да му отвръща, затваряйки очи. Дори толкова рано, Марк можеше да го накара да усети най-различни чувства.

Отделиха се запъхтяни и Марк мина с език по сладките му подпухнали устни.

- Не са лоши - изтъкна той. - Утре ще вземеш ли от тях?

- Задник - каза Хюк, засрамен до краен предел.

***

Половин час по-късно двамата вървяха към фитнес залата на две пресечки от блока.

- Не стига, че ме събуди толкова рано, а и ме караш да ходя пеша - изхленчи Донгхюк на висок глас. - Ти си същински терминатор.

- Искаш да кажеш тероризатор.

- Същото.

Марк се усмихна на сладкото му изражение и забави крачка.

- Съжалявам, но няма нужда да паля колата за няколко метра.

- Има! - възрази Донгхюк. - Тялото ми още спи.

- Мозъка ти май и той не е в особено будно състояние.

- А бе ти...