Website for couples

Глава 106

- Хюк, чакай! - извика Марк след него, тъй като дребното момче вървеше устремено към изхода.

- Някакъв проблем ли има? - попита момичето, което ги посрещна.

- Не, всичко е наред - отвърна чернокосия и й обърна гръб, затичвайки се след съпруга си. - Хюк, спри!

Донгхюк сякаш изобщо не го чуваше, но той успя да го настигне, щом стигнаха до колата. Хвана го за лакътя и го обърна към себе си, а сърцето му се сви.

- Остави ме - каза по-малкия монотонно и опита да се дръпне.

- Съжалявам - призна Марк, не можеше да намери правилните думи, дори сам не разбираше случилото се. - Не исках. Наистина не исках, моля те да...

- Не си искал? - той го погледна разочаровано. - Какво значи, че не си искал?! Тогава защо го направи?!

Донгхюк не беше на себе си. В момента се бореше с наистина много чувства в себе си, беше объркан, наранен, изплашен, разочарован, съсипан...

- Аз... Не знам. - Марк отслаби хватката си около ръката му. - Нямам обяснение.

- Как можа? - изхлипа Хюк и вдигна длан към устните си. - Знаеш колко много ги мразя. Знаеш колко ме е страх и въпреки това... Въпреки това ме доведе тук... 

- Съжалявам - повтори той и направи крачка към него, искайки да го прегърне.

- Не ме доближавай. - Хечан се отдръпна, нямаше желание дори да го гледа сега.

- Аз... Наистина не знам защо се случи това - чернокосия сведе глава. - На магнита у дома пишеше нещо за приюта, но когато реших да ти го покажа, надписа го нямаше. После си казах, че няма да те водя тук, няма да изпълня това, но нещо... Сякаш нещо ме накара да го изрека.

Хюк просто стоеше на известно разстояние от него и не смееше даже да го доближи. Как можеше да му се довери? Как можеше да го направи, след като той го доведе на такова място?

Дребното момче вдигна ръце, сякаш искаше да се предпази и ги скръсти пред себе си.

- Искам да се прибера - измърмори тихо то, а тялото му трепереше. Кучешкият лай от онова място се набиваше в мозъка му, чуваше ръмженето на онези две кучета в главата си, тракането на зъбите им, болката от...

Марк кимна в съгласие и се приближи, колкото да отвори вратата му. Не направи опит да го докосне и заобиколи колата, качвайки се от своята страна. През целия път не можеше да понася факта как по-малкия се тика повече към вратата, сякаш да е по-далеч от него. Заболя го, но вината си беше негова. Не биваше да го води там, нямаше право.