Website for couples

Глава 118

Високият мъж удари гневно по бюрото пред себе си, карайки служителя си да изтръпне.

- Какво значи, че не сте успели?! - ревна той и гласът му сякаш разтресе мебелите в кабинета.

- С-съжалявам, шефе - момчето се поклони почти до земята. - Казаха ми, че са изпълнили задачата, но е оцелял.

- По дяволите. Имам чувството, че това хлапе е като котка с девет живота.

Сетне игрива усмивка се настани на устните на мъжа и нервите му се успокоиха.

- Е, предполагам, че животите му все ще свършат, нали?

- М-моля? - другия надигна объркано глава.

- Задействайте план Б.

- Слушам, шефе.

След като остана сам в кабинета, Джони мина с пръсти през косата си.

- Сладък ми Донгхюки - каза той на себе си, - ще си платиш за това, че искаш да отнемеш Марк от нас. Обещавам ти.

***

- Не можа ли да се свържеш? - попита Сиченг, а дребното момче поклати отрицателно глава.

- Звънях му, писах му, нищо.

Донгхюк не бе дошъл по-рано на лекциите, а сега пропусна и репетицията. Не можеха да го открият вече няколко часа и започваше да става притеснително.

- Дали не се е случило нещо? - включи се Те.

Бяха само тримата в залата, тъй като Джехьон си тръгна веднага след края на тренировката.

- Не знам, но вече и аз си мисля, че нещо не е наред - добави Сиченг замислено.

Ронджун не можеше да се успокои. Имаше някакво стягане в гърдите, което никак не му харесваше. Проверяваше телефона си на всяка минута за известие от Хюк, но нямаше нищо.

- Нека се успокоим - предложи Тейонг. - Може и да си е изключил телефона и просто да иска да е сам.

- Надявам се да си прав, хьонг - въздъхна Ронджун и се зае да прибира нещата си.

- Искаш ли да те закарам? - Сиченг го погледна.

- Не, предпочитам да се поразходя малко. - Джун му се усмихна.

- Добре, както искаш. Хайде, Те.

Тейонг първо прегърна дребното момче и тогава последва приятеля си. Ронджун заключи залата и се обърна с намерението да се прибере пеша, когато видя Джено да го чака долу. Приятна топлина го заля отвътре и той се усмихна неволно.