Website for couples

Глава 127

Сърцето на Марк слезе в петите, когато видя познатото лице на другия. Забрави всичко, което си бе наумил да каже, просто се вцепени и стоеше там, взирайки се в него като глупак. Не го бе виждал в продължение на три месеца и сега му се стори така, сякаш се запознават отново.

Донгхюк изглеждаше слаб и отпаднал, но лицето му бе все така ангелски красиво. Гледаше го с объркване, но същевременно и с очакване. Чакаше го да каже нещо, но в главата на чернокосия беше каша.

Телата им веднага се познаха, но и двамата сдържаха импулса да се докоснат.

- Какво... Какво правиш тук? - Хюк заговори пръв, не вярвайки на очите си все още.

- Каза ми да дойда - отвърна просто той. - И аз... дойдох.

Това бе единственото, което чакаше през последните три месеца. Страхуваше се да го доближи, страхуваше се, че отново ще бъде отхвърлен, затова не го потърси. Всъщност, знаеше всяка една негова крачка, просто нямаше смелост да отиде при него. Нямаше очи, с които да го погледне и макар гафът в танцовото състезание да беше забравен, още изпитваше вина. Марк подозираше, че това не е единствената причина Хюк да иска да се разделят. Имаше и нещо друго, но не беше сигурен, че иска да знае какво е.

Дали Донгхюк не бе обикнал Джемин? На мига отхвърли тази мисъл. Начинът, по който го гледаше сега, не можеше да го излъже.

Донгхюк също не знаеше какво да каже и двамата стояха от двете страни на прага. Не мислеше, че е редно да го кани вътре, баща му нямаше да реагира добре, ако го види. Погледа му неволно се плъзна надолу и се спря на ръцете на Марк. Стори му се, че видя нещо червено, но преди да може да се вгледа по-добре, по-високия скри ръце зад гърба си и се прокашля нервно.

Десетина минути по-късно момчетата се намираха в задния двор на къщата. Хюк му бе предложил да седнат на люлката до градинката с цветя, която в момента бе в блясъка си. Гледаше да спазва максимална дистанция и си играеше изнервено с пръстите си. Единствено лампата от задната веранда ги осветяваше и бяха потънали в мрак.

Никой не обелваше и дума. Напрежението се усещаше и въздуха сякаш бе станал по-гъст. Марк му хвърляше бегли погледи, дори на слабата светлина беше толкова красив.

- Не знам какво да кажа - Хюк отново пръв заговори.

- Мислиш ли онова, което ми каза? - попита Марк, преди да може да се спре.