Website for couples

Глава 51

Джено тичаше като луд към болницата. Нямаше нерви да чака в задръстването, затова плати на таксито и изхвърча от колата. Буквално остави смяната си на Джисънг, когато Донгхюк му се обади.

Не знаеше подробности, но се притесни адски много, щом научи, че Ронджун е в болницата. Какво се бе случило пак? Защо беше там? Трябваше да стигне възможно най-бързо!

- Той няма да дойде - каза Джун леко разочаровано.

- Спокойно. Сигурно е бил на работа, а кафенето е далеч от тук.

- Не си измисляй, Хюк - той сведе глава унило. - А и ти малко преигра.

- Не съм - възмути се тъмнокосия. - Казах му всичко точно и ясно.

- Да, и прозвуча така едва ли не умирам.

- То същото.

- Така или иначе не трябваше да се хабиш.

- И защо?

- Защото той просто няма да дойде.

- И от къде знаеш? - Хечан повдигна вежда.

- Просто знам. Не би дошъл при човек, който го е излъгал.

- Това беше дребна лъжа, Ронджун. Не си искал да го обидиш.

- Не оправдава факта, че излъг...

Преди да успее да довърши, вратата на стаята се отвори рязко и едва не бе извадена от пантите си. Ронджун се опули, когато видя Джено на прага. Чернокосият беше страшно задъхан и с мъка си седеше на краката, но въпреки това влезе вътре.

- Я, някой май ме вика - каза Хюк и се изниза от помещението, оставяйки ги сами.

Двамата се гледаха известно време, докато Джено възстанови дишането си. Лицето му бе червено и целия беше плувнал в пот, но изглеждаше прекрасно, мамка му.

Джун не посмя да каже нищо. Макар да говореше едно, очакваше той да дойде. Защо искаше да го види? Защо искаше да му се извини и да се увери, че всичко между тях е чисто?

- Добре ли си? - Джено наруши мълчанието и се приближи несигурно.

- Да - той кимна леко.

- Съжалявам, че се забавих, имаше задръстване.

- Няма проблем.

- Не, трябваше още веднага да изляза от таксито и да дойда. Извинявай.

- Не се извинявай. Достатъчно е, че... дойде.