Website for couples

Глава 140

- Къде си?! - почти изплю Марк, карайки възможно най-бързо.

- Защо звучиш толкова ядосан? - познатия глас от другата страна сякаш се засмя леко.

- Не ми играй по нервите. Къде си, Хендери?!

- Защо да ти казвам?

- Нали беше на моя страна? Кучетата на Джони отвлякоха Донгхюк и...

- Той е добре.

- Какво?! - възкликна Марк. - Къде е?

- Мога да ти кажа само това. Нямам друга информация.

- Лъжеш ме.

- Кълна ти се. Изборът дали ще ми повярваш е само твой.

Марк изскърца със зъби и стисна волана между пръстите си.

- Кажи ми къде си - сега тонът му беше по-спокоен.

- В имението.

- А Джони?

- Няма го.

- Знаеш ли дали Хюк е някъде там?

- Не. Видях го само за малко, когато го доведоха.

- Сигурен ли си, че е добре?

- Джони им нареди да не го докосват и с пръст, а знаеш какво става, когато заповедите му не се следват. Никой няма да го нарани, докато забраната е в сила.

Така, това беше добре. Само че Марк си нямаше на идея с колко време разполага.

- Ти на къде си тръгнал? - запита Хендери.

- Към имението.

- Не можеш.

- Защо не?

- Смяташ да се противопоставиш на Джони? И то без адекватен план? Трябва да си се побъркал.

- А какво да направя?! - изнерви се той.

- Първо се успокои. Трябва да помислиш за друго решение, не може просто да цъфнеш тук. Само докато гъкнеш, той ще те е убил. Знаеш как става.

- Помогни ми, Хендери.

За секунда не стана нищо и Марк се притесни, че той няма да го направи.

- Ще ти помогна - каза след това Хендери и на чернокосия малко му олекна. - Нека се чакаме в края на града. И по-добре смени номера на колата си.

С това разговора приключи и Марк го послуша. За сега Хендери мислеше по-разумно от него и нямаше да е зле да следва думите му. Натисна едно копче на таблото и работата бе свършена - номера на колата се промени, обръщайки се. Пресегна се и отвори жабката, вадейки от там слънчеви очила. Сложи си ги и направи рязък завой на забранено място, спечелвайки си ядосано бибибкане от друга кола.